Пица

Дълги години с пицата не се разбирахме много, въпреки моята любов към нея. :) Или тестото не можех да догодя точно както ми се иска, или соса не ми се отдаваше достатъчно, или прекалявах с количеството плънка. В последните години чак, нещата се поизчистиха и сега пицата е редовно на масата ни.

И така, тестата са две - 

1 яйце
1 ч.чаша топла вода
2 ч.чаши брашно
1 пак суха мая (7гр.)
сол, подправки някакви по желание

Това е т.нар. "Бъркана пица" - тестото се бърка с лъжица, става много меко и лепкаво, рядко почти колкото кексово тесто, което се разстила в голяма тава и се действа нататък със соса и плънката...

Другото тесто е хлебно тесто, което се оставя да втаса и пълни две тави:

1 ч.чаша топла вода
1 пак. суха мая (7 гр.)
1 ч.лъжичка захар
щипка сол
5 суп. лъжици олио
500 гр. брашно

Сос и плънка
Най-важното - спрях да ползвам доматен сос! 
Вместо това, намазвам с тънък слой барбекю сос. Или, евентуално - размивам малко доматено пюре с топла вода до кашица и прибавям вътре подправки. От време на време, слагам по малко кетчуп на места м/у плънката...Но най-често соса е барбекю.
Напоследък основния колбас в пицата е сурово-пушен бекон, но всички останали варианти си остават валидни ;) - кренвирши, шунка, филе, и особено пушен шпек, който не оставям на парченца, а смилам на "кайма" с чопъра.
Гъбите и лука са силно препоръчителни, независимо от основния колбас.
Също така, моцрела, вместо кашкавал..., но сиренАта варират от бяло саламурено ( в компанията на лук и малко кетчуп), до Ементал, Гауда (особено предпочитано, защото се разтапя страхотно), Едам и др. жълти сиренА.
С подправките съм крайно пестелива - обикновено само черен пипер, особено в/у бекон и гъби и евентуално шарена сол (често слагам от нея в тестото) и малко риган, но по-рядко.
От опит установих също, че е по-добре да се направят две тави с различна плънка, отколкото на една тава да се прекали с плънката ;)

Бисквитки с ядки и тахан

Импровизирах, но се получиха чудесни бисквитки, затова бързам да запиша

рецептата. :)

150гр. сусамов тахан с мед. Имах буркан готова смес, ако не, трябва да се смеси сусамов тахан с мед на вкус.

150гр. ситно смлени ядки, в случая имах малко орехи и останалото лешници.

1 чаена л-ка канела

2 пълни, суп. л-ци брашно

1/2 пак. бакпулвер

3 суп. л-ци захар

1 голямо яйце.

Всичко се смесва. Получава се гъста, лепкава каша, от която с намокрени ръце оформих топчета, колкото орех големи. Наредих в тава, застлана с хартия, натиснах леко всяко топче и пекох за 8-10 мин. в предварително загрята на 170-180 градуса фурна.

Отгоре може да се намажат с Нутела...

Миди с бекон и сметана

Любимите миди...
Най-предпочитани - пресни, кипнати за не повече от 3 мин. във вряща вода (никога вино!), щипка морска сол, стръкове магданоз и девисил....изядени така - натюр, или направени на салата с наситнен, червен лук, лимонов сок, много магданоз, хубав зехтин, черен пипер....ммммммм....
Разбира се и Миди с ориз обичаме и миди, врътнати на тигана с малко масло, чесън, лют пипер, магданоз и лимонов сок...Съвсем се отплеснах. :)

Една салатка, с червен лук, лимон, зехтин, сол, черен пипер и магданоз...няма връзка с рецептата, но много си я харесваме :)

Днешната рецепта е сбор от няколко неща. В началото беше тази идея, която Илианка показа и, която, още тогава разбрах, че ще ни хареса. Обаче...все ме глождеше, че само мидите с бекончето, стават повече за мезе, отколкото за едно добро хапване. По принцип в къщи, когато говорим за миди, се имат предвид количества от минимум 1 кг. ядки (без черупките), защото....нямаме наяждане, особено аз :). Някои хора твърдят, че мидите са тежка храна, но за мен са една от най-леките. ;). Втората част на рецептата, дойде от харесваното от мен съчетание на бекон със сметана.
Та така... накрая имахме достатъчно миди за обяд, в компанията на любимата Фокача.

Необходими продукти

1 кг. мидени ядки, замразени...заливам с гореща вода, изчиствам мустачките и това е. Не ги варя.
250 гр. сурово-пушен бекон, известен още като Панчета, нарязан на кубчета (купувам от Лидъл обикновено). Става с всякакъв бекон.
100-200 мл. течна, готварска сметана
2 с.л. сирене тип Филаделфия, или 2-3 триъгълничета топено сирене...въпреки че този компонент спокойно може да се пропусне, според мен.
2-3 скилидки чесън
черен пипер
хубава, голяма връзка магданоз.

В голям тиган, изсипвам бекона и го оставям да се запържи и да си пусне мазнинката. Когато е готов, без да е много препържен, слагам скилидките чесън (минат през преса, или счукан), разбърквам и веднага сипвам мидите. Разбърквам хубаво и оставям всичко да се запържи/задуши, докато водата от мидите се изпари. После сипвам сметаната, топеното сирене, черен пипер, малко гореща вода (ако има нужда), разбърквам хубаво...докато ми хареса на гъстота, махам от огъня и наръсвам щедро с наситнен магданоз. Сол не слагам, но ястието си става достатъчно солено.
И това е...
Хубав, топъл хляб отстрани...и който обича - вино или бира. Определено ще се готви пак :)

Кьопоолу

Рецепти за Кьопоолу сигурно всяка домакиня си има, но това е начина, по който аз го правя.

Количество патладжани и чушки няма определено, но технологията е следната - обелвам патладжана, слагам го в купа, затворена със свежо фолио и го задушавам в микровълновата за няколко минути, докато омекне напълно. Оставям го да изстине, като, ако отдели горчива течност я изсипвам. Изстиналия патладжан кълцам с нож и премествам в купа.
Пека, обелвам и махам семките на няколко зелени чушки. Става хубаво и с повече, и с по-малко чушки...няма точна пропорция м/у патладжан и чушки. Като изстинат, ги кълцам наситно и прибавям към патладжана. 
Счуквам в хаванче със сол, няколко скилидки чесън и ги прибавям към зеленчуците. 
След това, разбърквам енергично с вилица, като в същото време сипвам малко по малко олио, докато ми хареса на вкус и на вид. Накрая добавям и ситно накълцан магданоз. 
Това е :).... не слагам никога домати и оцет в моето кьопоолу. 
Понякога го правя и с червени, печени чушки, но със зелените е класика в къщи.
Много хубаво става и с печен патладжан....тогава вкуса е по-пушен, но за сметка на това, задушения патладжан, освен, че е по-практичен за приготвяне е и по-мек на вкус.

Миди с ориз

Нищо особено, но понеже в къщи сме любители на мидите, да напиша все пак, как ги правя с ориз.

Обикновено взимам около килограм замразени миди (ядки). Както са замразени, ги поставям в купа, поливам с вряща вода, от което те се размразяват и отпускат леко. Изчиствам им мустачките.
В тиган запържвам голяма глава лук, нарязан на ситно и 1-2 настъргани моркова. Изсипвам при запържените зеленчуци 2 ч.чаши измит ориз. Разбърквам всичко, посолявам, наръсвам обилно с черен пипер и изсипвам в тава. Добавям мидите, поне половин връзка наситнен магданоз, поне 2 суп. л-ци наситнен девисил и 4 ч. чаши вряла вода, ако трябва и още малко мазнина и пека на фурна, до готовност на ориза.