Китайска туршия

...Рецептата излиза веднага при търсене с Гугъл. Обаче, да си я имам и тук, че често я правя и да ми е под ръка. :)

3 кг. зеле (бяло или микс - бяло и червено)
2 големи моркова
2 чушки (може люти, а може и без тях)
6 скилидки чесън
170 гр. захар
170 мл. оцет
60 гр. сол

Зелето нарязвам не много ситно, морковите правя на лентички с белачка, скилидките чесън, нарязвам на филийки, чушката - на тънки кръгчета. Всичко се смесва, залива се с подправките, размесва се хубаво, но не се мачка. Тавата се завива със стреч-фолио и се оставя 12 часа на студено, след което туршията е готова. Слагам я в големи буркани и държа в хладилника...остава хрупкава и вкусна до края. :)

На най-горната снимка, бялото и червеното зеле са в съотношение 2:1, общото количество си е 3 кг.
Долу - само бяло зеле, но и чушка...вкуса е доста различен.
И последната снимка, двата вида зеле са по равно, количеството пак е 3 кг. общо. Т.е., може да се варира със съставките, но общото количество трябва да е по рецептата.

Люто сладко от червени чушки

Една много интересна идея, която видях за пръв път тук, но промених малко съставките, по наш вкус.

И така, трябват ни 1250 гр. дебели, червени чушки, без семки и нарязани на лентички, 250 гр. люти чушлета без семките, смлени с блендера, всичкото това, посипано с 400 гр. захар и оставено за 2-4 часа, да си пусне сока. След това се добавя щипка морска сол, 1 суп. лъжица оцет и се вари, докато започне да се сгъстява като всяко сладко. Когато се посгъсти, се пасира леко с пасатор, както си е в тенджерата на котлона, добавя се малка щипка канела и се насипва в сухи бурканчета, които се обръщат на капачките си, докато изстинат напълно.

Мармалад от сини сливи

Дълги години не вкусвах изобщо никакво сладко. Като дете, ядях само мармалад от шипки, от онзи стария, купешкия, който няма нищо общо със сегашните. Всички опити на баба да ме впечатли със сладко...примерно от цели, бели череши, малини и др. подобни деликатеси, си останаха напразни...
И до ден днешен не ям никакво сладко с цели плодове, по никакъв начин не мога да вкуся сладко от зелени смокини, примерно...въобщеее - комплицирана история :).
Преди няколко години, свекърва ми направи мармалад от сини сливи....и аз се влюбих!!! От тогава, не пропускам да направя...имаше години, в които варих сливите в тенджера, имаше години, в които ги пекох в голяма тава...имаше с канела, имаше без...имаше с повечко захар, и с по-малко...
Тази година, най-сетне мисля, че открих оптималната за нашия вкус рецепта и бързам да я запиша, докато не съм забравила пропорциите.

5 кг., добре узрели, български сини сливи, измерени без костилките. 

От онези, за които е измислен лафа: "Какви са тия сливи? - Сини. А, що са червени? - Щото са зелени." :)))....та те, като узреят, поомекнат, понацепят се тук-там от сладост и са почти черни отгоре са най-прекрасни за целта. 

1/2 кг. кафява захар
4 ч.л. канела на прах
3 Гелфикса на д-р Йоткер, оранжевата опаковка "2:1"
Измивам сливите, махам костилките и ги смилам в машинката за кайма, със средната приставка, т.е. не най-ситната. Изсипвам ги в голяма, дълбока тава, ако не се съберат, се разделят на две, равни части. Захарта се изсипва при сливите (ако трябва и тя се разделя поравно за двете части плод), разбърква се много добре и се слага в силно загрята фурна да се пече. След като започне да бълбука сместа, се разбърква няколко пъти и се пече, докато ни хареса на гъстота, но да не е много гъсто. 5-10 мин. преди да се извади от фурната, се добавят Гелфиксовете, разбъркан с 4 с.л. бяла захар (т.е. тя е извън половиния килограм кафява захар) и канелата. По принцип, Гелфикса се прибавя в началото, когато се прави сладко с него, но опитах и се оказа, че и така става. Специално при сините сливи така е по-добре, защото печенето в тава за по-дълго време им придава приятен, карамелен привкус, докато другите мармалади, които правя (от вишни най-често), стават за 5-10 мин. варене в тенджерата с Гелфикс и повече захар, отколкото слагам на сливите. Освен това, слагам по-малко фикс, отколкото е препоръчително за това количество плод, защото не искам мармалада да е прекалено гъст - все пак е печен около половин час и е сгъстен вече до някаква степен. Разбърква се всичко много добре, допича се 5-10 минутки и горещо се насипва в бурканчета, които се обръщат надолу с капачката до пълното им изстиване (обикновено ги прибирам на следващия ден).
А ето и колко бурканчета излизат от това количество...плюс една, хубава, голяма купичка за ядене веднага :)

ЛЮТЕНИЦАТА

Сегаа..."Лютеница", е в кавички, но е ЛЮТЕНИЦАТА, защото това ни е любимата. В кавички, защото това не е точно лютеница, от онази българската, печена 100 чАса на огнището, с много домати, чиито сок се изчаква да изври и т.н. Това е сурова лютеница, която не се насипва в буркани, не се вари, вместо това се замразява във фризера.
Освен това, преобладават чушките, което я прави особено обичана в къщи. :)

Необходими продукти за около 10 пакетчета по около 1/2 кг. готова лютеница:

5 кг. зелени чушки
5 кг. червени чушки
1 кг. патладжани
1 кг. моркови
1 голяма връзка магданоз
2 ч. чаши олио
3 малки кутийки (по 140 гр., всяка) доматено пюре
сол и захар на вкус

Чушките се изпичат, патладжана също или се задушава в микровълновата (обелен, надупчен, в съд покрит с фолио) до омекване. Морковите се сваряват. Чушките се обелват, изчистват се от дръжките и семките и се оставят за няколко часа да се отцедят колкото може по-добре.
Сварените моркови, чушките и патладжана се смилат в машинка и се изсипват заедно в голям съд. Нарязва се магданоза на ситно и се прибавя към зеленчуците. Всичко се разбърква много добре, добавят се консервичките дом. пюре, захар, малко сол, разбърква се пак, опитва се...ако трябва се добавя още сол. В това време 2-те ч.чаши олио се слагат в съд и се сгорещяват почти до кипене. Горещото олио се налива полека в лютеницата, като се бърка непрекъснато до пълното му усвояване от сместа. И ....това е :)
Насипва се в пакетчета или кутийки и се замразява.

Подготвените зеленчуци...

... и резултата.