Боб "Лютика"

Стара, любима рецепта. 

В оригиналната рецепта се прави с нормален боб, който се сварява предварително, но напоследък го правя с боб от консерва, италиански, маслен боб, който се оказа идеален за целта.
Точни пропорции няма да давам, защото не е проблем някоя от съставките да е в повече, важното е принципа на рецептата ;).
И така - трябват ни боб (или предварително сварен, натурален, без подправки, или 3-4 консерви), печени чушки, няколко скилидки чесън, 2-3 домата с щипка захар (или доматено пюре, или 1 консерва домати), Пикантина (или микс-подправка за зрял боб) и магданоз.
Боба се сварява и отцежда, ако не е от консерва, разбира се. 
В голям тиган се запържват в нормално количество олио, нарязаните на парченца печени чушки. Като се позапържат (като за миш-маш), се добавят скилидките чесън, нарязани на филийки, разбърква се да не загаря чесъна и се добавят доматите. Ако са пресни - настъргани или минати през блендер, ако е доматен концентрат - леко разреден с водичка, ако е консерва - цялата. Прибавя се щипката захар и се оставя да изври соса. Когато се посгъсти се добавя боба и подправките. Ако има суха микс-подправка за боб се слага 1 суп. л-ца от нея. Всичко се разбърква много добре, ако трябва се добавя малко водичка...да има сос, но да не е рядко. Маха се от огъня и се наръсва с наситнен магданоз, поне 1 връзка. Оставя се да изстине...най-хубаво е на следващия ден, студено. ;)

Канелени рулца

Канелени кифлички на Карлсон, канелени рулца...както и да се нарече тази вкусотия, все е добре. Особено за любителите на канелата, каквато съм аз, това е един прекрасен сладкиш.
Рецепти из нет-а много, както с мая, така и без. Аз се доверих на рецептата на една чудесна кулинарка, чиито рецепти много харесвам - Петя
Ето оригинала, с благодарности.
Спазих рецептата почти точно ;) (все нещичко добавям или пък не слагам...), тестото стана много приятно за работа. Вместо да опека рулцата поотделно, аз ги наредих леко застъпени в продълговата форма за кейк. Освен това, не съм ги сиропирала...може би ще опитам да го направя някой друг път. Според мен се получи чудесно. :)

В купа сипах 2 ч.чаши брашно, добавих 1 пак. бакпулвер, много мъничко сода и 3 суп. л-ци захар (захарта добавих без да я има в оригиналната рецепта, за сметка на това не сложих щипката сол), размесих ги хубаво и полека налях първо 3/4 ч.чаша топло (но не горещо) мляко и 1/4 ч.чаша олио. Тестото се замеси много бързо и лесно, не съм ползвала миксер.
Отделно в купичка сложих 1 пак. размекнато (но не втечнено) масло и го разбърках хубаво с 3/4 ч.чаша захар и 1 суп. л-ца канела.
Разточих тестото на правоъгълник и го намазах равномерно с маслото със захар и канела. Навих на руло, нарязах напречно на еднакви по дебелина филийки (рулца) и ги наредих във формичката. Опекох като обикновен сладкиш на 160-170 градуса, докато придобиха съответния загар.
Като изстинаха рулцата се разделяха сами едно от друго...въобщеее, много съм доволна :)

Пилешка кавърма

Само идея, без точни пропорции...
Нарязано на хапки, пилешко (може бяло месо от гърдите, може от бутче, а в случая има и от двете), запържвам леко в голям тиган. Като се позапържи месото, добавям праз лук (или стар лук), чушки (да има! :) ), една консерва гъби (или 250 гр. печурки, нарязани на лентички) и запържвам всичко заедно до готовност на зеленчуците. Не бива да се препържва много, а и не е нужно. Накрая подправям със сол (Пикантина), сминдух, чесън на прах и черен пипер, наливам 1 ч.ч. вода с разтворена в нея 1 суп. л-ца, натурално нишесте и сгъстявам ястието. Идеално си е само по себе си, но върви и с ориз или пюре. На финала, разбира се - поръсвам с връзка, наситнен магданоз.

Мъфини с тиква или банан

Една рецепта, с две възможни плодови съставки, която винаги става сполучливо.

Мъфини с банан (на снимките във вид на кейк)

1 1/2 ч.ч.брашно
1 пакетче бакпулвер
3 банана (добре е да са по-меки, нарязани на мънички парченца)
3/4 ч.чаша захар
1 яйце
1/3 ч.чаша разтопено масло (или олио)
ванилия


Разбива се захарта, яйцето, маслото и бананите.Прибавя се брашното с бакпулвера, ванилията и леко разбъркваме. Във формички за мъфини (или форма за кекс) изсипваме от сместа и печем на 175 градуса.

и Мъфини с тиква

същите съставки, но вместо банани се слага около 1 ч.чаша тиква -
варена, блендирана, печена или задушена в микровълнова. Т.е., с всякаква тиква става. Според наличното количество тиква, особено ако е по-сочна, може да се сложи малко повече брашно. Вместо ванилия, обикновено слагам 1 каф. лъжичка канела.

Мъфини с боровинки

Разкошни....

За тези мъфини имам 2 рецепти, като и двете са страхотни.
Лично аз предпочитам рецептата със сметана, която може да се ползва за основна за мъфини с какъвто и да е пълнеж (Като тези, например).

И така...
Мъфини със сметана и боровинки

2 големи яйца (или 3 по-малки)
1 ч.чаша захар
1/3 ч.чаша олио
1 малка кутийка заквасена сметана
1 пак. ванилена захар (или 1/2 капсула ванилия)
1 пак. бакпулвер
1 и 2/3 ч. чаши брашно
1 ч. чаша боровинки (може и замразени, като не е нужно да се размразяват предварително)

Яйцата се разбиват със захарта и олиото. Добавя се сметаната, разбърква се пак, добавят се брашното с бакпулвера и ванилията, разбърква се до хомогенна смес и накрая се изсипват боровинките, сурови или замразени без да се размразяват предварително. Мъфините се пекат в умерена фурна (160-170 градуса с вентилатор).

И втората рецепта...

1 1/2 ч.чаша брашно
3/4 ч.чаша захар (по-малко, ако се правят със сладко)
1 пак. бакпулвер
1/3 ч.чаша олио
1 яйце
1/2 ч.чаша прясно мляко
1ч.чаша боровинки 

Разбиват се яйцата със захарта и олиото, добавя се млякото, след това брашното с бакпулвера и накрая боровинките, които се разбъркват леко в сместа, за да останат цели.

Пиле със зеленчуци по китайски

Нещо напоследък, все големи разочарования ни се случват от храната в китайските ресторанти...Затова, поне тази базова рецепта, вече си я правим в къщи.

Пилешкото е филе от гърдите - обикновено 1 тарелка 500-600 гр., чисто месо, без кожа и кости.
Зеленчуците са според наличността - лук, морков, червена/зелена чушка, тиквичка, ако има - малко прясно зеле, нарязано на лентички, китайски гъби (сухи, предварително накиснати в гореща вода), консерва кълнове, Печурки...
Пилешкото нарязвам на тънки лентички, слагам в купа и мариновам със соев сос и чесън на прах.
Зеленчуците нарязвам на тънки ивички.
Когато всичко е подготвено, слагам в уока малко фъстъчено или сусамово олио (ако има, ако не - обикновено олио) и сипвам лентичките пилешко. Запържвам при непрекъснато бъркане, но не много дълго, за да не изсъхне месото. Махам месото и в същата мазнина запържвам зеленчуците, като почвам от морковите, чушките и лука и добавям по-меките зеленчуци поетапно, за да не се препържват и омекват. Трябва да се пържат, не да се задушават. Накрая връщам пилешкото при зеленчуците, добавям 1 суп. л-ца нишесте, размито в 1/2 ч.чаша студена вода, малко фъстъци ( кашу, ако има), разбърквам, колкото да се получи сос и това е...Гарнитурата, естествено е ориз. ;)

Оризът си има отделна публикация в този блог, но този най-горе е варен, дългозърнест, без добавки. Правилото пак е същото - по-малко вода от общоприетото ... 2 ч.чаши вода за всяка чаена чаша ориз (2:1). Слагам водата да заври с щипка сол и струйка олио. Ориза измивам обилно на течаща, студена вода, да падне нишестето от него. Когато водата заври, изсипвам ориза, разбърквам, намалявам котлона и варя на тих огън, с капак. Разбърквам и проверявам от време на време, когато течността намалее, изключвам котлона, завивам тенджерата с кърпа, отгоре затварям плътно капака и оставям така за 20 мин., до половин час. Накрая добавям още малко олио, сол (ако е нужно) и черен пипер, разбърквам хубаво и това е.
На втората снимка - ориз с праз на фурна.

Паста Путанеска

...еее, какво толкова - име като име ;), особено за тези, които не знаят италиански.
Важното е, че е вкусно.
Рецепти из нет-а, много...ето как я правя аз:

Сварявам си паста по избор, обикновено в къщи предпочитаме твърда паста, не прясна с яйца, която е по-мека...както и да е, с всякаква паста става. Сварява се и се отцежда. 
В дълбока тенджера, сипвам зехтин да покрие дъното, слагам да се позапържат в него 3-4 скилидки пресован чесън (да не изгаря, че горчи) и 3-4 филенца аншоа. Запържвам, при непрекъснато бъркане, на умерен огън, докато се разтопи аншоата и добавям 4-5 суп. лъжици смлени домати (от консерва или кутия) или размито с вода, доматено пюре, или 1-2 настъргани домата, или 10-15 чери доматчета (на половинки), въобще каквото "доматено" ми се намира в момента, но доматения сос не бива да е много, идеята не е да плува пастата в него, щипка захар да омекоти киселината на доматите и шепа обезкостени маслини (Каламон, зелени, черни...с всякакви става). Разбърквам, изсипвам пастата, ако трябва още малко зехтин оттеглям от огъня и наръсвам щедро с наситнен магданоз. Това е...свежо и вкусно. Кашкавала отгоре е по желание ;)...

Киш с праз или със спанак

Едната ми баба - Елена, беше живяла години наред, заедно с дядо ми в Берлин и в нейното готвене имаше подчертан, немски привкус..., което пък много ми харесваше за разнообразие на гозбите на другата ми баба - македонка :)
Та това е кишът на баба ми Елена ....имам смътен спомен, че нейният май ставаше по-пухкав, но така съм го записала, така го правя и до сега...с леко хрупкава коричка и ароматна плънка без много съставки.

3/4 ч.чаша олио
1 яйце
1 ч.чаша кисело мляко с 1 ч.л-ка сода (или 1/2 пак. бакпулвер в брашното)
1/2 кг. брашно ...
се замесват на тесто. 2/3-ти от тестото се разстила по дъното и стените на средно голяма тавичка, или както аз го правя - в 26 см. форма за торта, дъното на която е постлано с хартия за печене. 
Прави се плънка от 4-5 стръка праз, които се задушават в малко олио, като поизстинат се добавят 2 яйца, 2-3 суп.л-ци кисело мляко, 100-150 гр. натрошено сирене (може и без него), щипка сол и черен пипер. Плънката се разстила в/у тестото и се покрива с останалото 1/3 тесто, което се надупчва на няколко места с клечка или вилица. Пече се в умерена фурна - 150-170 градуса.

А има и вариант с плънка от спанак - същото тесто, оформено по същия начин, а плънката е:

около 300 гр. пресен спанак, измит и накълцан
около 200-300 гр. сирене
1 връзка пресен лук
1-2 яйца (може и без)
сол, черен пипер, по половин връзка копър и магданоз (по желание)

Пресния лук се нарязва и се изсипва в тиган с малко олио да се позапържи, когато омекне, към него се прибавя спанака и се оставя в тигана на среден огън, докато се изпари всичката вода, която пуска. Разбърква се периодично през това време. Когато спанака е готов, се оттегля от огъня и се добавя сиренето, щипка сол и черен пипер, намачква се с вилица и се разбърква хубаво цялата смес. Ако има яйца се добавят и те, леко разбити в поизстиналата плънка, както и ситно нарязаните копър и магданоз. Всичко се изсипва в подготвеното във формата тесто, заравнява се леко и се покрива с останалото тесто. Защипват се краищата и се пече. Хубаво е и топло, и изстинало.

Портокалови мъфини

Едни лесни, нежни и леки мъфини, които са и много ароматни.

1 голям портокал
2 яйца 
3/4 ч. ч. захар
100 гр. олио
1 пак. бакпулвер
1 ванилия
1 и 1/2 ч. чаши брашно (240 мл. чаша)


В купа разбивам яйцата със захарта, настъргвам кората на портокала (предварително много добре измита!), добавям олиото, сока на портокала, ванилията и накрая - брашното с бакпулвера. Разбърквам и насипвам във формички за мъфини.

Сладки гевречета

Едни красиви, сладки гевречета, рецептата за които първо видях тук.

В купата на миксера, с който меся тесто винаги, си пресях 600 гр. брашно, добавих 1 пак. (7гр. суха мая) и 5 суп. л-ци захар. Отделно смесих 1/2 ч.чаша олио с 380 мл. топло мляко. Разбих отделно две яйца. Замесих меко тесто, като добавих още брашно, докато стана хомогенно, леко лепкаво тесто. От яйцата си оставих малко, за намазване на гевречетата.
Тестото се оставя да втаса много добре, после се разделя на четен брой части, от тях се оформят фитили, които се увиват по два и се оформят гевреците. Поставят се в тава, постлана с хартия (през това време се включва фурната на 180-200 градуса), оставят се 10-тина мин. да втасат леко, посипват се със сусам или захар и се пекат.

Люто сладко от червени чушки

Една много интересна идея, която видях за пръв път тук, но промених малко съставките, по наш вкус.

И така, трябват ни 1250 гр. дебели, червени чушки, без семки и нарязани на лентички, 250 гр. люти чушлета без семките, смлени с блендера, всичкото това, посипано с 400 гр. захар и оставено за 2-4 часа, да си пусне сока. След това се добавя щипка морска сол, 1 суп. лъжица оцет и се вари, докато започне да се сгъстява като всяко сладко. Когато се посгъсти, се пасира леко с пасатор, както си е в тенджерата на котлона, добавя се малка щипка канела и се насипва в сухи бурканчета, които се обръщат на капачките си, докато изстинат напълно.

Пиле с ориз

Любимо от детството, по начина, по който го правеше моята баба - македонка. 

Както повечето гениални неща, така и тази рецепта е всъщност "проста", но резултата е разкошен и заслужава място тук :)
Навремето нямаше пилешки разфасовки от всякакъв вид, та баба обикновено го правеше с едно пиле, но сега взимам само бутчета.

Необходими са:

6 бр. пилешки бутчета
1 кубче пил. бульон
1 голяма глава лук (или две по-малки) (зимата често слагам и праз, но оригинала си е с лук)
4 с.л. масло
2 ч.чаши ориз 
сол и черен пипер

Бутчетата се сваряват заедно с бульончето, в тенджера под налягане за около половин час. В маслото, на умерен огън се запържва лука до златисто. Ориза се измива на течаща, студена вода и се изсипва при запържения лук. Подправя се със солта и обилно количество черен пипер, разбърква се много добре и се изсипва в тава. Подреждат се отгоре сварените бутчета (те може да се наръсят леко с Пикантина и червен пипер, за по-добър загар на кожичката) и се наливат 4 ч.чаши от горещия бульон. Пече се, докато ориза попие бульона, а бутчетата се запекат. Оставя се да си "почине" в топлата фурна 10-тина минути и това е... :) Разкош!

Бразилски хлебчета с кашкавал

Всичко тръгна от тази рецепта, която ми хареса още докато я четях.

Промених много малко рецептата, защото имах 400гр. кашкавал, а не половин кило, но мисля, че не навреди по никакъв начин.
И така...
0.500 гр. брашно
1 пак (7 гр.) суха мая
3 яйца
250 гр. кисело мляко
щедра щипка шарена сол
щипка сол
0.400 гр. настърган кашкавал

В миксера с бъркалки за тесто, смесих брашното, маята и шарената сол. В купичка разбих 3-те яйца с киселото мляко, изсипах в брашното и оставих миксера да замеси тесто. В това време настъргах кашкавала, добавих го към тестото и оставих миксера да меси 10 мин. Тестото стана лепкаво, кашкавала напълно се смеси в него.
Оставих да втаса около час...Разделих на 15 части, по около 86гр. всяка, оформих на фитилчета, около 10 см., оставих да повтасат още 15-тина мин. и изпекох в предварително загрята фурна.

Получиха се много ароматни хлебчета.

Мармалад от сини сливи

Дълги години не вкусвах изобщо никакво сладко. Като дете, ядях само мармалад от шипки, от онзи стария, купешкия, който няма нищо общо със сегашните. Всички опити на баба да ме впечатли със сладко...примерно от цели, бели череши, малини и др. подобни деликатеси, си останаха напразни...
И до ден днешен не ям никакво сладко с цели плодове, по никакъв начин не мога да вкуся сладко от зелени смокини, примерно...въобщеее - комплицирана история :).
Преди няколко години, свекърва ми направи мармалад от сини сливи....и аз се влюбих!!! От тогава, не пропускам да направя...имаше години, в които варих сливите в тенджера, имаше години, в които ги пекох в голяма тава...имаше с канела, имаше без...имаше с повечко захар, и с по-малко...
Тази година, най-сетне мисля, че открих оптималната за нашия вкус рецепта и бързам да я запиша, докато не съм забравила пропорциите.

5 кг., добре узрели, български сини сливи, измерени без костилките. 

От онези, за които е измислен лафа: "Какви са тия сливи? - Сини. А, що са червени? - Щото са зелени." :)))....та те, като узреят, поомекнат, понацепят се тук-там от сладост и са почти черни отгоре са най-прекрасни за целта. 

1/2 кг. кафява захар
4 ч.л. канела на прах
3 Гелфикса на д-р Йоткер, оранжевата опаковка "2:1"
Измивам сливите, махам костилките и ги смилам в машинката за кайма, със средната приставка, т.е. не най-ситната. Изсипвам ги в голяма, дълбока тава, ако не се съберат, се разделят на две, равни части. Захарта се изсипва при сливите (ако трябва и тя се разделя поравно за двете части плод), разбърква се много добре и се слага в силно загрята фурна да се пече. След като започне да бълбука сместа, се разбърква няколко пъти и се пече, докато ни хареса на гъстота, но да не е много гъсто. 5-10 мин. преди да се извади от фурната, се добавят Гелфиксовете, разбъркан с 4 с.л. бяла захар (т.е. тя е извън половиния килограм кафява захар) и канелата. По принцип, Гелфикса се прибавя в началото, когато се прави сладко с него, но опитах и се оказа, че и така става. Специално при сините сливи така е по-добре, защото печенето в тава за по-дълго време им придава приятен, карамелен привкус, докато другите мармалади, които правя (от вишни най-често), стават за 5-10 мин. варене в тенджерата с Гелфикс и повече захар, отколкото слагам на сливите. Освен това, слагам по-малко фикс, отколкото е препоръчително за това количество плод, защото не искам мармалада да е прекалено гъст - все пак е печен около половин час и е сгъстен вече до някаква степен. Разбърква се всичко много добре, допича се 5-10 минутки и горещо се насипва в бурканчета, които се обръщат надолу с капачката до пълното им изстиване (обикновено ги прибирам на следващия ден).
А ето и колко бурканчета излизат от това количество...плюс една, хубава, голяма купичка за ядене веднага :)

Пиле с грах

Още една стара, любима рецепта...

Пилешко месо, обикновено бутчета, махам кожата, посолявам леко, овалвам в брашно и изпържвам парчетата на тих огън в смесена мазнина - масло и олио. Изпържените парчета, изваждам настрана. Обикновено месото е към 1,5 кг. В същата мазнина (ако трябва, добавям малко масло), изпържвам една голяма глава лук, нарязана на ситно, един голям морков на кубчета и когато се позапържат, прибавям месото, 400-450 гр. замразен грах, 1-2 картофа, нарязани на кубчета, Пикантина, черен пипер и вряща вода, колкото да покрие яститето. Оставям да къкри на тих огън, докато уври месото и картофите. Наръсвам с една връзка, наситнен магданоз или копър и това е...

Пълнени чушки

Още една рецепта, която във всяка къща се намира, но понеже са най-любими на дъщеря ми, реших да ги запиша, колкото и тривиални да са :)

Чушките могат да са всякакви - зелени, червени, камби, микс от няколко вида...бройката също варира, според количеството плънка.

А плънката е:

Около 750 гр. кайма смес, "Стара планина"

1 голяма глава лук или 2 малки

1 голям морков, или 2-3 по-малки

около 1/2 до 2/3 ч.чаша ориз

една голяма връзка магданоз

сол, черен пипер

понякога - листа целина

понякога - 2-3 пресовани скилидки чесън, или сух чесън...

понякога - ронена чубрица

понякога - от всичко изброено ;)...зависи от сезона, наличните продукти и подправки и настроението.

И така, изтърбушвам чушките и ги измивам. В голям тиган, най-често уок, слагам каймата да се запържи без мазнина, като се старая да я надробя, колкото може по-ситно. Междувременно, добавям лука и моркова, нарязани на ситно и продължавам да пържа. Като се позапържи каймата и изври течността, сипвам ориз (най-често "на око") и подправките, ако има чесън...въобще всичко, което съм приготвила в конкретния случай. 

Пълня чушките, слагам им по едно колелце домат за капаче, нареждам в тава, поливам със струйка олио, сипвам около чаша, чаша и половина гореща вода и пека на фурна. Това е...разликата в моите чушки и другите е, че никога не слагам червен пипер в плънката и не правя сос (макар, че аз много обичам т.нар. "бял сос", никой в къщи не го яде). Също така, не варя пълнените чушки - винаги ги пека и винаги са със запържена кайма. :)

Понякога правя и постни, пълнени чушки - запържвам лук, праз ако има, морков, ориз (може и др. зеленчуци да се добавят), подправям с Пикантина, черен пипер и магданоз и пълня, рехаво чушките. Поливам със струйка олио и наливам гореща вода, поне 2 ч.чаши. Пека на фурна.

През зимата, когато няма сурови чушки за пълнене, използвам печени чушки, каквито винаги имам във фризера. Размразявам чушките, нареждам един пласт на дъното, отгоре изсипвам плънката и покривам с още един пласт печени чушки. Намаслявам тавата най-отдолу, за да не залепнат чушките, отгоре също поръсвам леко с мазнина, за да не се препекат. Пека в умерена фурна.

ЛЮТЕНИЦАТА

Сегаа..."Лютеница", е в кавички, но е ЛЮТЕНИЦАТА, защото това ни е любимата. В кавички, защото това не е точно лютеница, от онази българската, печена 100 чАса на огнището, с много домати, чиито сок се изчаква да изври и т.н. Това е сурова лютеница, която не се насипва в буркани, не се вари, вместо това се замразява във фризера.
Освен това, преобладават чушките, което я прави особено обичана в къщи. :)

Необходими продукти за около 10 пакетчета по около 1/2 кг. готова лютеница:

5 кг. зелени чушки
5 кг. червени чушки
1 кг. патладжани
1 кг. моркови
1 голяма връзка магданоз
2 ч. чаши олио
3 малки кутийки (по 140 гр., всяка) доматено пюре
сол и захар на вкус

Чушките се изпичат, патладжана също или се задушава в микровълновата (обелен, надупчен, в съд покрит с фолио) до омекване. Морковите се сваряват. Чушките се обелват, изчистват се от дръжките и семките и се оставят за няколко часа да се отцедят колкото може по-добре.
Сварените моркови, чушките и патладжана се смилат в машинка и се изсипват заедно в голям съд. Нарязва се магданоза на ситно и се прибавя към зеленчуците. Всичко се разбърква много добре, добавят се консервичките дом. пюре, захар, малко сол, разбърква се пак, опитва се...ако трябва се добавя още сол. В това време 2-те ч.чаши олио се слагат в съд и се сгорещяват почти до кипене. Горещото олио се налива полека в лютеницата, като се бърка непрекъснато до пълното му усвояване от сместа. И ....това е :)
Насипва се в пакетчета или кутийки и се замразява.

Подготвените зеленчуци...

... и резултата.