Обичам пастата от люти чушки на фирма Koch, както и тайландски сладко-лют сос, и люта лютеница и въобще всякакви варианти на лютивки, особено ако са без оцет.
Този сос се получи случайно, когато го направих за пръв път,
но сега вече си има рецепта, защото експеримента се оказа сполучлив.
Точни мерки няма - всеки обича различно силно люто, но идеята е в приготвянето.
Соса съдържа :
няколко нормални чушки, за предпочитане месести, червени, но и със зелени става. Ползват се сурови.
няколко люти чушлета, става с всеки вид, също сурови.
няколко скилидки чесън,
щедра щипка сол,
олио,
захар... осезателно количество, най-добре става с опитване, докато се хареса на вкус, но зависи и от лютивината на чушлетата.
Кимион
И двата вида чушки се измиват и им се махат семките изцяло. Чесънът се обелва. Всичко се нарязва на парчета и след това се скълцва в чопър, не чак да стане на паста, но на ситно.
Сместа се изсипва в тиган, добавя се досатъчно олио, голямата щипка сол и се пържи, докато изври водата и замирише приятно на пържени чушки с чесън. Намалява се леко котлона и се насипва захар. Тя се карамелизира леко и прави соса гъст и лепкав, с консистенцията на хубав мармалад. Добавя се кимион, всичко се разбърква хубаво и това е. Насипвам я в бурканчета и я държа в хладилника... издържа поне месец, а и не остава за по-дълго, защото върви с почти всичко и свършва бързо.
Най-хубавото е, че става също със замразени, сурови чушки - и нормални, и люти и може да се приготвя целогодишно.
Една стара, любима моя рецепта от детството, която у нас се приготваше малко по-различно от общоприетото и така я правя и до днес.
Необходими продукти :
1/4 пакетче (около 50гр.) най-обикновена домашна юфка, от тази, която е накъсана на люспи и е леко запечена.
5 големи, или 6 по-малки яйца
1 литър прясно мляко
8-9 суп. лъжици захар
ванилия
2-3 суп. лъжици масло
Разликата между моята рецепта и повечето други е в юфката, която използвам и то в съвсем минимално количество. От един пакет обикновена юфка, 4 пъти приготвям по една тавичка (26см.), Млечна баница. Така тя става, по-скоро като крем, отколкото като тестен десерт.
За приготвяне е много лесна и бърза: разстилам юфката равномерно по дъното на тавичката, слагам отгоре масло на малки бучици и пека за 10тина минути в предварително загрята на 180 градуса, фурна.
През това време, разбивам яйцата със захарта (количеството ѝ може да варира, който обича по-сладко), добавям млякото и ванилията. Като замирише на вусно, леко запечената с масло юфка, вадя тавичката от фурната и заливам с млечно-яйчената смес. Намалявам фурната на 160 градуса, връщам тавата и пека, докато леко се запече отгоре, както крем карамел.
Под това странно заглавие се крие един сполучлив експеримент, с налични в хладилника продукти, които могат да се променят всеки път, според настроението и желанието.
Не знам как се определя тази "нещо-като пица" , "нещо-като-фокача", но това не пречи на вкуса ѝ.
За тестото:
Около 700 гр. брашно
1 ч.чаша топло мляко
1 ч.чаша топла вода
1/2 ч.чаша олио
1 суп. лъжица захар
1 суп. лъжица сол
1 пак. (11гр.!) суха мая, или цяло кубче (42гр.) свежа
Отгоре в случая има - заквасена сметана, с която е намазана цялата фокача, топени сиренца на слайсове, кашкавал, малко чътни от лук, бяло сирене и моцарела. Вариациите може да са всякакви, идеята е да има повече от един вид сирене.
Тестото се замесва по обичайният начин - маята се разтваря в топлото мляко, добавя се водата, захарта и по-голямата част от олиото, следва брашното, което се добавя на няколко пъти и останалото олио, докато се омеси гладко, нелепнещо тесто. Тестото се меси няколко минути и се оставя да втаса, намазано с олио и покрито с кърпа, за около час.
Втасалото тесто се разстила в голямата тава, върху пекарска хартия, леко намазана с олио. Отгоре се намазва със заквасена сметана и се разпределят останалите продукти.
Докато се оформя фокача се загрява фурната на 200 градуса.
Фокача се пече в силна фурна за 10 мин., после на 150-160 градуса, без вентилатор на ниско ниво за около 20-25 мин. и накрая, отново се засилва фурната, докато придобие желания загар.
Една много приятна чорбичка, която, както често се случва,се получи случайно. А е чорба, не супа, защото току-що научих разликата между двете - запръжката накрая, обикновено червен пипер с масло. Със или без застройка, супата си е супа, но добави ли се запържено нещо накрая - става чорба. Не знам доколко е коректно това разделение, но ще го използвам в бъдеще.
И така за тази непретенциозна чорбичка трябват:
няколко картофа - 4-5 средни в случая
1 консерва млад, ситен грах (вероятно ще стане и със замразен грах, но с консервирания също е вариант)
1 опаковка, 200гр. течна сметана
2 с.л. масло
1 кубче пилешки или зеленчуков бульон (може и без него)
мащерка, салвия, сол, черен пипер, сух чесън, червен пипер и малко магданоз
В 1.5 л. вряща вода се пуска бульона или щедра щипка сол и нарязаните картофи. Когато се сварят картофите се намачкват с преса за пюре, колкото може по-гладко, както са си в цялата течност. Добавя се сметаната, консервата грах, сухите подправки без червения пипер и всичко се връща на умерен котлон да поври още няколко минути. Накрая се разтопява маслото в отделен съд и в него се запържва леко, червеният пипер. Запръжката се изсипва в супата, котлона се изключва и ако има - се добавя малко, ситно накълцан магданоз.
Една разкошна питка, която направих за пръв път за Нова година и за една седмица я повторих, което не се беше случвало...
1:1 по тази рецепта
Необходими продукти:
Около 800-900 гр. брашно
половин кубче свежа мая или 11гр. суха
половин литър прясно мляко
1 чаена лъжичка захар
1 супена лъжица сол
около 80гр. разтопено масло + малко олио, ако е необходимо.
В купата на миксера за тесто, изсипвам 750-800гр. брашно.
Отделно отмервам 1/2л. прясно мляко и го затоплям леко в микровълнова, да е топличко. Отливам малко топло мляко в чаша и разтварям маята, заедно със захарта. Обикновено не я изчаквам да шупне, просто я разтварям добре в млякото.
В брашното изсипвам солта и пускам миксера на ниска степен, да го размеси хубаво както си е сухо.
Изсипвам разтворената мая обратно в млякото и полека започвам да наливам при брашното, докато миксера меси сместа на тесто. Когато свърши всичкото мляко, оставям миксера да доомеси добре сместа и обикновено се налага да добавя още брашно, докато стане нелепнещо тесто.
Спирам миксера, изваждам тестото и го доомесвам на ръка, докато стане гладко, еластично и нелепнещо. Връщам го в купата, покривам с кърпа или капак и оставям хубаво да втаса.
Когато тестото е готово, втасало, включвам фурната да загрее на 200 градуса с вентилатор.
Втасалото тесто, разточвам леко на кръгла, дебела "кора" и с чаша или друга подходяща форма изрязвам кръгове от тестото. Всяко кръгче потапям в разтопено масло и нареждам като ветрило в тавата, със застъпване, както е показано в рецептата от линка. Останалото тесто оформям на нещо като розички, потапям от всички страни в масло и нареждам в средата на тавата.
Оставям леко да втаса пак, докато почистя миксера и плота, намазвам с разбито яйце и пека на 200гр., на по-ниско ниво във фурната.
