За повечето хора, които са ходили на детска градина като деца, самото заглавие звучи ужасно, сигурна съм ;)...обаче аз имам късмета да не съм стъпвала в подобно детско заведение и откриването на подобни, кулинарни шедьоври ми се получи в доста по-късна възраст.
Обичам подобни "манджички", най-вече заради сосчето.
Има няколко варианта - за фрикасе сварявам едно цяло пиле с кубче бульон в тенджерата под налягане. След това обезкостявам (винаги остава месенце и за една хубава, пилешка супа ;) ). В 1-2 суп. л-ци масло, запържвам брашно и когато замирише приятно, без да загаря, започвам полека да разреждам с бульона от пилето, докато ми хареса на гъстота. После добавям накъсаното пилешко, щипка сол, черен пипер, сминдух и сух чесън, оставям да клокне и това е. Когато реша да сложа и гъби, първо ги запържвам тях в маслото, независимо дали са сурови или консервирани, наръсвам брашното при тях, когато са запържени достатъчно и нататък процедирам по описания начин. Понякога, когато фрикасето е готово, особено ако няма гъби, добавям и един жълтък, но соса трябва да е леко изстинал - идеята е да не се свари жълтъка, а да даде още вкус и плътност. Накрая - една връзка, наситнен магданоз и черен пипер. Върви прекрасно с топъл, домашен хляб. Няма нищо сложно, но го пиша да си го има тук...
Кашата е мааалко по-различна. Правя я така, както баба ми я правеше - сварявам пилешки гърди (или оползотворявам останало бяло месо от пиле на грил, например) и ги накъсвам на късчета и конци. Запържвам в масло една голяма глава лук, или 2-3 стръка праз....хубаво да се задуши, но да не изгаря. Наръсвам с брашно, запържвам леко, разреждам до рядка каша с бульон (става и с вода), слагам пилешките късчета и започвам да бъркам, докато всичкото това се сгъсти. Става по-кремообразно и малко по-различно на вкус. Сол, черен пипер на вкус....тук избягвам да слагам други подправки.
Има много случаи, в които вместо такива "кашести" варианти, правя просто, пилешки хапки в сос. За тези варианти, нарязвам пилешко филе на хапки, мариновам го за кратко със сух чесън и сосев сос, запържвам го в малко мазнина и после правя соса, който може да бъде на практика всякакъв.
Сладко-кисел вариант със захар, лимонов сок, соев сос...запържено брашно (или нишесте), разредено на сос с бульон...накрая, наръсено с пресен лук.
С гъбен сос, със сухи Манатарки, предварително накиснати във вода, която прецедена после се използва в соса.
Допълвам едни пилешки хапки-кавърма, много лесни, бързи и вкусни. Според наличностите на продукти, могат да се направят с праз или със стар лук, чушки или гъби, или всичко заедно. Трябват и 3 средни домата, или 1 консерва домати на кубчета.
Първо се нарязва пилето (гърди) на кубчета, овкусява се с универсална подправка за пиле, или само със сол и пипер и се запържва за кратко в загрято олио. Вади се и в същата мазнина се изпържват зеленчуците. Месото се връща, огъня се намалява и се изсипват доматите - ако са сурови, смлени в блендера. Добавя се щипка захар, щипка пушен, червен пипер, ако има, ястието се захлупва и се оставя да покъкри на тих огън, около 15-20 мин. Накрая се поръсван с наситнен магданоз, сол и черен пипер.
...
Много, ама МНОГО вкусно :)!
Още докато четях рецептата в този блог, си знаех, че много ще ни хареса пилето, направено по този начин.
Почти нищо не съм променяла...
650 гр. пилешки гърди, нарязах на хапки и мариновах със сух чесън и соев сос. Нарязах на филийки 500гр. кралски печурки (тъмните на цвят), 3 скилидки чесън и 3 средни моркова.
Запържих хапките в малко мазнина, извадих ги в отделен съд и след тях запържих чесъна, гъбите и морковите. Извадих ги и тях при пилешките хапки и в уока направих соса - 1 кафена чаша захар, 3/4 кафена чаша ябълков оцет, малко доматено пюре, малко соев сос...всичкото това покъкри заедно и накрая му прибавих 1 пълна, суп. л-ца нишесте, размито в 1 каф. чаша вода (тук е мястото да уточня, че кафената чаша, която ползвах е с обем 150 мл., а не от най-малките). Като се избистри соса, върнах обратно пилето и зеленчуците, оставих да покъкри още минута-две и накрая поръсих с един стрък, ситно нарязан пресен чесън.
За гарнитура - най-обикновен ориз. 2 ч.чаши ориз, 4 ч.чаши гореща вода, 1 кубче пилешки бульон, сол и черен пипер, струйка олио...печено в умерена фурна, докато попие течността.
...Рецептата излиза веднага при търсене с Гугъл. Обаче, да си я имам и тук, че често я правя и да ми е под ръка. :)
3 кг. зеле (бяло или микс - бяло и червено)
2 големи моркова
2 чушки (може люти, а може и без тях)
6 скилидки чесън
170 гр. захар
170 мл. оцет
60 гр. сол
Зелето нарязвам не много ситно, морковите правя на лентички с белачка, скилидките чесън, нарязвам на филийки, чушката - на тънки кръгчета. Всичко се смесва, залива се с подправките, размесва се хубаво, но не се мачка. Тавата се завива със стреч-фолио и се оставя 12 часа на студено, след което туршията е готова. Слагам я в големи буркани и държа в хладилника...остава хрупкава и вкусна до края. :)
На най-горната снимка, бялото и червеното зеле са в съотношение 2:1, общото количество си е 3 кг.
Долу - само бяло зеле, но и чушка...вкуса е доста различен.
И последната снимка, двата вида зеле са по равно, количеството пак е 3 кг. общо. Т.е., може да се варира със съставките, но общото количество трябва да е по рецептата.
...са дълга и вкусна тема ;)
Обичаме дюнери всякакви - и арабски, и турски, и с пилешко, и с телешко, и купешки, и домашни...
Вариации много.
В дюнерите няма почти нищо задължително, освен да има сос, салата и разбира се, месце ;)
В Лидъл има едно пушено, свинско филе, което е чудесно за целта. Едните ни домашни дюнери са с него - нарязвам го на тънички, мънички парченца, запържвам го в масло, докато придобие загар и аромат и освен него за дюнера приготвям някои обичайни неща -
Хумос
лук, нарязан на прозрачни лентички, намачкан с лимонов сок, сол и магданоз
чипс на парченца (пак от Лидъл)
кисели краставички, нарязани на малки парченца (често на най-ситната приставка на ренде Вьорнер)
може да има салата от прясно зеле, или домати на кубчета (само месестата част), краставица...
може да има и сос "Тхина" - сусамов тахан с кисело мляко, лимонов сок, сол, сух чесън - всички съставки са на вкус, соса трябва да е по-скоро рядък...
Този е без чипс, но с домашни питки (брашно, бакпулвер, айрян...тестото се оставя да си почине, после се разточва тънко и се пече, в случая - на оребрен тиган), печени пилешки пържолки от бутче, хумус, малко бекон, салатка, люто, лук...
Другите обичайни, домашни дюнери са с панирано пилешко филенце. Нарязвам пилешките гърди на тънко, мариновам ги със сух чесън и соев сос, овалвам ги в брашно, после в разбито яйце и пържа на умерен огън.
В този дюнер често има майонеза вместо хумус, но останалите неща са общо-взето същите.
Вариант са и дюнерите със свинско - пържоли от врат, подправям с Пикантина, черен пипер, намазвам с олио и изпичам в плик (това ми е обичайния начин за правене на пържоли ;). Нарязвам изпеченото месо на малки хапчици и заедно с другите добавки, стават чудесни дюнери :).
Разбира се - люти сосове, крем от люти чушки, мармалад от лук и т.н., са много подходящи за всички варианти - кой, както предпочита.
Това е общо-взето...лесно и много вкусно, затова и получава публикация, макар да не е точно рецепта ;)
Питките са или арабски питки за дюнер, или тортила-питки. Идеално става с наличните по магазините...обикновено не си играя да правя домашни ;)
Дълго време се чудех, дали има смисъл на правя публикации, които са по рецепти взети от нет-а, но както съм споделяла и преди - това е моята готварска тетрадка (която се надявам да ползва и дъщеря ми един ден) и е нормално в нея да присъстват любимите ни рецепти, които пък са събирани от най-различни източници...
И така, най-любимия, орехов кейк е този
Правя го 1:1 и често го разпределям във формички за мъфини, за по-удобно.
Необходими са:
4 яйца
300 г пудра захар
200 г брашно
100 г смлени орехи
125 мл студена вода
125 мл олио
1 пакетче (10 г) ванилова захар
1 пак. бакпулвер
Приготвяне:
В купата на миксера, с който меся тесто, слагам всички продукти по реда, по който са записани и разбивам точно 7 минути. Не знам защо точно толкова време трябва, но така е в оригиналната рецепта, така го правя и става прекрасен всеки път. :)
Това е...след 7-те минути се насипва във формички за кейк или за мъфини и се пече като всеки кейк - до суха клечка и приятен загар.
