Бразилски хлебчета с кашкавал

Всичко тръгна от тази рецепта, която ми хареса още докато я четях.

Промених много малко рецептата, защото имах 400гр. кашкавал, а не половин кило, но мисля, че не навреди по никакъв начин.
И така...
0.500 гр. брашно
1 пак (7 гр.) суха мая
3 яйца
250 гр. кисело мляко
щедра щипка шарена сол
щипка сол
0.400 гр. настърган кашкавал

В миксера с бъркалки за тесто, смесих брашното, маята и шарената сол. В купичка разбих 3-те яйца с киселото мляко, изсипах в брашното и оставих миксера да замеси тесто. В това време настъргах кашкавала, добавих го към тестото и оставих миксера да меси 10 мин. Тестото стана лепкаво, кашкавала напълно се смеси в него.
Оставих да втаса около час...Разделих на 15 части, по около 86гр. всяка, оформих на фитилчета, около 10 см., оставих да повтасат още 15-тина мин. и изпекох в предварително загрята фурна.

Получиха се много ароматни хлебчета.

Мармалад от сини сливи

Дълги години не вкусвах изобщо никакво сладко. Като дете, ядях само мармалад от шипки, от онзи стария, купешкия, който няма нищо общо със сегашните. Всички опити на баба да ме впечатли със сладко...примерно от цели, бели череши, малини и др. подобни деликатеси, си останаха напразни...
И до ден днешен не ям никакво сладко с цели плодове, по никакъв начин не мога да вкуся сладко от зелени смокини, примерно...въобщеее - комплицирана история :).
Преди няколко години, свекърва ми направи мармалад от сини сливи....и аз се влюбих!!! От тогава, не пропускам да направя...имаше години, в които варих сливите в тенджера, имаше години, в които ги пекох в голяма тава...имаше с канела, имаше без...имаше с повечко захар, и с по-малко...
Тази година, най-сетне мисля, че открих оптималната за нашия вкус рецепта и бързам да я запиша, докато не съм забравила пропорциите.

5 кг., добре узрели, български сини сливи, измерени без костилките. 

От онези, за които е измислен лафа: "Какви са тия сливи? - Сини. А, що са червени? - Щото са зелени." :)))....та те, като узреят, поомекнат, понацепят се тук-там от сладост и са почти черни отгоре са най-прекрасни за целта. 

1/2 кг. кафява захар
4 ч.л. канела на прах
3 Гелфикса на д-р Йоткер, оранжевата опаковка "2:1"
Измивам сливите, махам костилките и ги смилам в машинката за кайма, със средната приставка, т.е. не най-ситната. Изсипвам ги в голяма, дълбока тава, ако не се съберат, се разделят на две, равни части. Захарта се изсипва при сливите (ако трябва и тя се разделя поравно за двете части плод), разбърква се много добре и се слага в силно загрята фурна да се пече. След като започне да бълбука сместа, се разбърква няколко пъти и се пече, докато ни хареса на гъстота, но да не е много гъсто. 5-10 мин. преди да се извади от фурната, се добавят Гелфиксовете, разбъркан с 4 с.л. бяла захар (т.е. тя е извън половиния килограм кафява захар) и канелата. По принцип, Гелфикса се прибавя в началото, когато се прави сладко с него, но опитах и се оказа, че и така става. Специално при сините сливи така е по-добре, защото печенето в тава за по-дълго време им придава приятен, карамелен привкус, докато другите мармалади, които правя (от вишни най-често), стават за 5-10 мин. варене в тенджерата с Гелфикс и повече захар, отколкото слагам на сливите. Освен това, слагам по-малко фикс, отколкото е препоръчително за това количество плод, защото не искам мармалада да е прекалено гъст - все пак е печен около половин час и е сгъстен вече до някаква степен. Разбърква се всичко много добре, допича се 5-10 минутки и горещо се насипва в бурканчета, които се обръщат надолу с капачката до пълното им изстиване (обикновено ги прибирам на следващия ден).
А ето и колко бурканчета излизат от това количество...плюс една, хубава, голяма купичка за ядене веднага :)

Пиле с грах

Още една стара, любима рецепта...

Пилешко месо, обикновено бутчета, махам кожата, посолявам леко, овалвам в брашно и изпържвам парчетата на тих огън в смесена мазнина - масло и олио. Изпържените парчета, изваждам настрана. Обикновено месото е към 1,5 кг. В същата мазнина (ако трябва, добавям малко масло), изпържвам една голяма глава лук, нарязана на ситно, един голям морков на кубчета и когато се позапържат, прибавям месото, 400-450 гр. замразен грах, 1-2 картофа, нарязани на кубчета, Пикантина, черен пипер и вряща вода, колкото да покрие яститето. Оставям да къкри на тих огън, докато уври месото и картофите. Наръсвам с една връзка, наситнен магданоз или копър и това е...

Пълнени чушки

Още една рецепта, която във всяка къща се намира, но понеже са най-любими на дъщеря ми, реших да ги запиша, колкото и тривиални да са :)

Чушките могат да са всякакви - зелени, червени, камби, микс от няколко вида...бройката също варира, според количеството плънка.

А плънката е:

Около 750 гр. кайма смес, "Стара планина"

1 голяма глава лук или 2 малки

1 голям морков, или 2-3 по-малки

около 1/2 до 2/3 ч.чаша ориз

една голяма връзка магданоз

сол, черен пипер

понякога - листа целина

понякога - 2-3 пресовани скилидки чесън, или сух чесън...

понякога - ронена чубрица

понякога - от всичко изброено ;)...зависи от сезона, наличните продукти и подправки и настроението.

И така, изтърбушвам чушките и ги измивам. В голям тиган, най-често уок, слагам каймата да се запържи без мазнина, като се старая да я надробя, колкото може по-ситно. Междувременно, добавям лука и моркова, нарязани на ситно и продължавам да пържа. Като се позапържи каймата и изври течността, сипвам ориз (най-често "на око") и подправките, ако има чесън...въобще всичко, което съм приготвила в конкретния случай. 

Пълня чушките, слагам им по едно колелце домат за капаче, нареждам в тава, поливам със струйка олио, сипвам около чаша, чаша и половина гореща вода и пека на фурна. Това е...разликата в моите чушки и другите е, че никога не слагам червен пипер в плънката и не правя сос (макар, че аз много обичам т.нар. "бял сос", никой в къщи не го яде). Също така, не варя пълнените чушки - винаги ги пека и винаги са със запържена кайма. :)

Понякога правя и постни, пълнени чушки - запържвам лук, праз ако има, морков, ориз (може и др. зеленчуци да се добавят), подправям с Пикантина, черен пипер и магданоз и пълня, рехаво чушките. Поливам със струйка олио и наливам гореща вода, поне 2 ч.чаши. Пека на фурна.

През зимата, когато няма сурови чушки за пълнене, използвам печени чушки, каквито винаги имам във фризера. Размразявам чушките, нареждам един пласт на дъното, отгоре изсипвам плънката и покривам с още един пласт печени чушки. Намаслявам тавата най-отдолу, за да не залепнат чушките, отгоре също поръсвам леко с мазнина, за да не се препекат. Пека в умерена фурна.

ЛЮТЕНИЦАТА

Сегаа..."Лютеница", е в кавички, но е ЛЮТЕНИЦАТА, защото това ни е любимата. В кавички, защото това не е точно лютеница, от онази българската, печена 100 чАса на огнището, с много домати, чиито сок се изчаква да изври и т.н. Това е сурова лютеница, която не се насипва в буркани, не се вари, вместо това се замразява във фризера.
Освен това, преобладават чушките, което я прави особено обичана в къщи. :)

Необходими продукти за около 10 пакетчета по около 1/2 кг. готова лютеница:

5 кг. зелени чушки
5 кг. червени чушки
1 кг. патладжани
1 кг. моркови
1 голяма връзка магданоз
2 ч. чаши олио
3 малки кутийки (по 140 гр., всяка) доматено пюре
сол и захар на вкус

Чушките се изпичат, патладжана също или се задушава в микровълновата (обелен, надупчен, в съд покрит с фолио) до омекване. Морковите се сваряват. Чушките се обелват, изчистват се от дръжките и семките и се оставят за няколко часа да се отцедят колкото може по-добре.
Сварените моркови, чушките и патладжана се смилат в машинка и се изсипват заедно в голям съд. Нарязва се магданоза на ситно и се прибавя към зеленчуците. Всичко се разбърква много добре, добавят се консервичките дом. пюре, захар, малко сол, разбърква се пак, опитва се...ако трябва се добавя още сол. В това време 2-те ч.чаши олио се слагат в съд и се сгорещяват почти до кипене. Горещото олио се налива полека в лютеницата, като се бърка непрекъснато до пълното му усвояване от сместа. И ....това е :)
Насипва се в пакетчета или кутийки и се замразява.

Подготвените зеленчуци...

... и резултата.