Любимите миди... Най-предпочитани - пресни, кипнати за не повече от 3 мин. във вряща вода (никога вино!), щипка морска сол, стръкове магданоз и девисил....изядени така - натюр, или направени на салата с наситнен, червен лук, лимонов сок, много магданоз, хубав зехтин, черен пипер....ммммммм.... Разбира се и Миди с ориз обичаме и миди, врътнати на тигана с малко масло, чесън, лют пипер, магданоз и лимонов сок...Съвсем се отплеснах. :)
Една салатка, с червен лук, лимон, зехтин, сол, черен пипер и магданоз...няма връзка с рецептата, но много си я харесваме :)
Днешната рецепта е сбор от няколко неща. В началото беше тази идея, която Илианка показа и, която, още тогава разбрах, че ще ни хареса. Обаче...все ме глождеше, че само мидите с бекончето, стават повече за мезе, отколкото за едно добро хапване. По принцип в къщи, когато говорим за миди, се имат предвид количества от минимум 1 кг. ядки (без черупките), защото....нямаме наяждане, особено аз :). Някои хора твърдят, че мидите са тежка храна, но за мен са една от най-леките. ;). Втората част на рецептата, дойде от харесваното от мен съчетание на бекон със сметана. Та така... накрая имахме достатъчно миди за обяд, в компанията на любимата Фокача.
Необходими продукти
1 кг. мидени ядки, замразени...заливам с гореща вода, изчиствам мустачките и това е. Не ги варя. 250 гр. сурово-пушен бекон, известен още като Панчета, нарязан на кубчета (купувам от Лидъл обикновено). Става с всякакъв бекон. 100-200 мл. течна, готварска сметана 2 с.л. сирене тип Филаделфия, или 2-3 триъгълничета топено сирене...въпреки че този компонент спокойно може да се пропусне, според мен. 2-3 скилидки чесън черен пипер хубава, голяма връзка магданоз. В голям тиган, изсипвам бекона и го оставям да се запържи и да си пусне мазнинката. Когато е готов, без да е много препържен, слагам скилидките чесън (минат през преса, или счукан), разбърквам и веднага сипвам мидите. Разбърквам хубаво и оставям всичко да се запържи/задуши, докато водата от мидите се изпари. После сипвам сметаната, топеното сирене, черен пипер, малко гореща вода (ако има нужда), разбърквам хубаво...докато ми хареса на гъстота, махам от огъня и наръсвам щедро с наситнен магданоз. Сол не слагам, но ястието си става достатъчно солено. И това е... Хубав, топъл хляб отстрани...и който обича - вино или бира. Определено ще се готви пак :)
Рецепти за Кьопоолу сигурно всяка домакиня си има, но това е начина, по който аз го правя.
Количество патладжани и чушки няма определено, но технологията е следната - обелвам патладжана, слагам го в купа, затворена със свежо фолио и го задушавам в микровълновата за няколко минути, докато омекне напълно. Оставям го да изстине, като, ако отдели горчива течност я изсипвам. Изстиналия патладжан кълцам с нож и премествам в купа. Пека, обелвам и махам семките на няколко зелени чушки. Става хубаво и с повече, и с по-малко чушки...няма точна пропорция м/у патладжан и чушки. Като изстинат, ги кълцам наситно и прибавям към патладжана. Счуквам в хаванче със сол, няколко скилидки чесън и ги прибавям към зеленчуците. След това, разбърквам енергично с вилица, като в същото време сипвам малко по малко олио, докато ми хареса на вкус и на вид. Накрая добавям и ситно накълцан магданоз. Това е :).... не слагам никога домати и оцет в моето кьопоолу. Понякога го правя и с червени, печени чушки, но със зелените е класика в къщи. Много хубаво става и с печен патладжан....тогава вкуса е по-пушен, но за сметка на това, задушения патладжан, освен, че е по-практичен за приготвяне е и по-мек на вкус.
